Tutmanik

New? Join now!

Here you can...

 

ПРИКАЗКА ЗА СТЪЛБАТА (Христо Смирненски)

pencho22
offline

Posted by pencho22

on Nov 16, 2007

ПРИКАЗКА ЗА СТЪЛБАТА

 


Посвещава се на всички, които ще
кажат: "Това не се отнася до мене!"


"Кой си ти?" - попита го Дяволът. 
"Аз съм плебей по рождение и всички дриплювци са мои братя! О, колко грозна е земята и колко нещастни хората!" 
Това говореше млад мъж с изправено чело и стиснати юмруци. Той стоеше пред стълбата - висока стълба от бял мрамор с розови жилки. Погледът му бе стрелнат в далечината, гдето като мътни води на придошла река шумяха сивите тълпи на мизерията. Те се вълнуваха, кипваха мигом, вдигаха гора от сухи, черни ръце, гръм от негодувание и яростни викове разлюляваха въздуха и ехото замираше бавно, тържествено, като далечни топови гърмежи. Тълпите растяха, идеха и облаци жълт прах, отделни силуети все по-ясно и по-ясно се изрязваха на общия сив фон. Идеше някакъв старец, приведен ниско до земи, сякаш търсеше изгубената си младост. За дрипавата му дреха се държеше босоного момиченце и гледаше високата стълба с кротки, сини като метличина очи. Гледаше и се усмихваше. А след тях идеха все одрипели, сиви, сухи фигури и в хор пееха протегната, погребална песен. Някой остро свиреше с уста. Друг, пъхнал ръце в джебовете, се смееше високо, а в очите му гореше безумие. 
"Аз съм плебей по рождение и всички дриплювци са мои братя! О, колко грозна е земята и колко са нещастни хората! О, вие, там горе, вие..." 
Това говореше млад момък с изправено чело и стиснати в закана юмруци. 
"Вие мразите онези мъже?", попита Дяволът и лукаво се приведе към момъка. 
"О, аз ще отмъстя на тия принцове и князе. Жестоко ще им отмъстя заради братята си, заради моите братя, които имат лица жълти като восък, които стенат по-зловещо от декемврийските виелици! Виж голите им кървави меса, чуй стоновете им! Аз ще отмъстя за тях! Пусни ме!" 
Дяволът се усмихна: 
"Аз съм страж на онези горе, и без подкуп няма да ги предам." 
"Аз нямам злато, аз нямам нищо, с което да те подкупя. . . Аз съм беден дрипав юноша... Но аз съм готов да сложа главата си." 
Дямолът пак се усмихна: 
"О, аз не искам толкова много! Дай ми ти само слухът си!" 
"Слухът си? С удоволствие. . . Нека никога нищо не чуя, нека. . ." 
"Ти пак ще чуваш!" успокои го Дяволът и му стори път. "Мини!" 
Момъкът се завтече, наведнъж прекрачи три стъпъла, но косматата ръка на дявола го дръпна: 
"Стига! Спри да чуеш, как стенат там долу твоите братя!" 
Момъкът се вслуша. Странно - защо те започнаха изведнъж да пеят весело и така безгрижно да се смеят! . . . И той пак се завтече. Дяволът пак го спря: 
"За да минеш още три стъпала, аз искам очите ти!" 
Момъкът отчаяно махна ръка: 
"Но аз тогава няма да мога да виждам нито моите братя, нито тези, на които отивам да отмъстя!" 
Дяволът: "Ти пак ще виждаш. . . Аз ще ти дам други, много по-хубави очи!" 
Момъкът мина още три стъпъла и се вгледа надолу. Дяволът му напомни: 
"Виж голите им кървави меса!" 
"Боже мой! Та това е тъй странно: кога успяха да се облекат толкова хубаво! А вместо кървавите рани, те са обкичени с чудно алени рози! . . ." 
През всеки три стъпала Дяволът взимаше своя малък откуп. Но момъкът вървеше, той даваше с готовност всичко стига да стигне там и да отмъсти на тези тлъсти князе и принцове: Ето едно стъпало, само още едно стъпало и той ще бъде горе! Той ще отмъсти заради братята си! 
"Аз съм плебей по рождение и всички дриплювци. . ." 
"Млади момко, едно стъпало още! Само още едно стъпало и ти ще отмъстиш! Но аз винаги за това стъпало искам двоен откуп: дай ми сърцето и паметта си!" 
Момъкът махна ръка: 
"Сърцето ли? Не!  Това е много жестоко!" 
Дяволът се засмя гърлесто, авторитетно: 
"Аз не съм толкова жесток. Аз ще ти дам в замяна златно сърце и нова памет! Ако не приемеш, ти никога няма да минеш това стъпало, никога няма да отмъстиш за братята си - тези, които имат лица като пясък и стенат по-зловещо от декемврийските виелици." 
Юношата погледна зелените иронични очи на дявола. 
"Но аз ще бъда най-нещастния. Ти ми взимаш всичко човешко!" 
"Напротив - най-щастливия! . . . Но? Съгласен ли си: само сърцето и паметта си?" 
Момъкът се замисли, черна сянка легна на лицето му, по сбръчканото чело се отрониха мътни капки пот, той гневно сви юмруци и процеди през зъби: 
"Да бъде! Вземи ги!" 
. . .И като лятна буря, гневен и сърдит, разветрил черни коси, той мина последното стъпало. Той беше вече най-горе. И изведнъж в лицето му грейна усмивка, очите му заблестяха с тиха радост и юмруците му се отпуснаха. Той погледна пируващите князе, погледна долу, гдето ревеше и проклинаше сивата тълпа. Погледна, но нито мускул не трепна по лицето му; то бе светло, весело, доволно. Той виждаше долу празнично облечени тълпи, стоновете бяха вече химни. 
"Кой си ти?" - дрезгаво и лукаво го попита Дяволът. 
"Аз съм принц по рождение и боговете ми са братя! О, колко красива е земята и колко са щастливи хората!"

 

Христо Смирненски

 

Categories: Българска поезия, Българска литература, Христо Смирненски
^ top

Comments... (0)



Click here to add video (YouTube, Google, Yahoo or Vbox)
^ top

Categories...

Discussing "Разкази"...
Feel free to participate in this public group space. Two easy ways to do this: Add a comment or a question here - on this page... or on any other page in this space. Or, if you want to start a separa...see full post
Уличница III (Пламен Трайков)
                                 VIII.             Сякаш опивайки се от коктейлите, те се опиваха и от реториката си и просто забравяха да въвлекат и Марга, благодарение на което отново изкристализи...see full post
Уличница II (Пламен Трайков)
                                           IV.             Понякога се улавям да нося едно коварничко въпросче, чийто отговор упорито отбягвам. Дори интуицията ми в случая е безсилна. Не съм сигурна...see full post
Уличница I (Пламен Трайков)
                                        Е П И Л О Г                Марга никога нямаше да забрави Норвегия.           Дори в България всичко да беше по старому - без икономическа криза и без поли...see full post
Корабът на страстите II (Пламен Трайков)
Х. Относно ПОЛЗАТА ОТ ЛОШИТЕ - Ало! Ти ли си?- Не! Аз съм!- О, извинете! Поогледах, поразпитах тоя-оня, позаврях си гагата из разни непрани гащи, понюхах. Снесоха ми. Като на бивша кука.Гадничко нещо ...see full post
Корабът на страстите I (Пламен Трайков)
                                          ПСИХОДРАМАТИЧЕН РОМАН   Не спъвай процесите на твоята душа!                                                                                                   ...see full post
Анотации на романите на Пламен Трайков
  Уличница    Втората книга на Пламен Трайков е романът “Уличница” (изд. “Хейзъл”). Действието се развива в последните години преди 1989 г., но чрез ретроспекции обхваща целия период на социализма. Ро...
see full post
Нощем с белите коне II (Павел Вежинов)
Продължение...     Нощем с белите коне     II         >> 5 В нощта срещу събранието от всички най-зле спа Ангелина. Сънува много лош сън. Лежеше си уж у дома на леглото и изведнъж отнякъде се поя...see full post
Нощем с белите коне I (Павел Вежинов)
Нощем с белите коне  I # От автора _Какво бих могъл да кажа за моя роман „Нощем с белите коне“? Наистина не е прието авторът да говори за образите и идеите на своите книги. Пък и смисълът на все...see full post
Следите остават (Павел Вежинов)
Следите остават > ОТ НЕБЕТО ПАДА КЛЮЧ Хубави са вечерните часове, когато слънцето отдавна е залязло, но все още не е паднал нощният мрак. За игри е вече късно, но затова пък сега се водят най-п...see full post
В един есенен ден по шосето (Павел Вежинов)
В един есенен ден по шосето Белият стол нямаше облегало, усещах целия си гръб изтръпнал. Бях стоял тук повече от час и през цялото време той нито веднъж не помръдна в тясното си легло. Може би за...see full post
Белият гущер (Павел Вежинов)
Белият гущер > ПЪРВА ЧАСТ >> 1 И тогава Неси се видя за пръв път всред ледените води на океана, толкова сини и плътни, колкото не е дори небето в най-студените зимни дни, в най-ясните утрини. В...see full post
Бариерата (Павел Вежинов)
Бариерата > 1 И все по-често нощем започва да ме застига самотата, това най-чуждо и най-непонятно за мен чувство в досегашния ми живот. Появява се обикновено около полунощ, когато застиват всички...see full post
По жицата (Йордан Йовков)
По жицата Още докато го бранеше от кучетата, Петър Моканина разбра, че тоя непознат селянин не се е отбил при него току-тъй, а го гони някаква беда. Затуй той се и ядоса на кучетата, нахока ги и пак п...see full post
НА ГОСТИ У ДЯВОЛА (Христо Смирненски)
1. ПРИКАЗКА ЗА ЧЕСТТА В живота си нивга не бях се надявална толкова мил комплимент:покани ме Дявола — старият Дявол —дома си на чашка абсент. Свещта очертаваше острия профилсъс ивица златни лъчии пуск...see full post
^ top

People in this space (141)

People getting posts by email (0)
The Wizard
offline
pencho22
offline
Someone
offline
g_kulekov
offline
Ramona
offline
Buck
offline
Ljubitel
offline
^ top

Search

^ top

Recent visitors...

offline

0 minutes ago

pencho22
offline

on Sep 15, 2008

Yordanka
offline

on Jul 19, 2008

kostadinka
offline

on Jan 12, 2008

g_kulekov
offline

on Nov 27, 2007

Ramona
offline

on Nov 18, 2007

The Wizard
offline

on Nov 16, 2007


^ top
transparent
Custom color #:
close
Move up Move right Move down Move left
Set Show more as default view Set Show less as default view