Tutmanik

New? Join now!

Here you can...

 

ПРИКАЗКА ЗА СТЪЛБАТА (Христо Смирненски)

pencho22
offline

Posted by pencho22

on Nov 16, 2007

ПРИКАЗКА ЗА СТЪЛБАТА

 


Посвещава се на всички, които ще
кажат: "Това не се отнася до мене!"


"Кой си ти?" - попита го Дяволът. 
"Аз съм плебей по рождение и всички дриплювци са мои братя! О, колко грозна е земята и колко нещастни хората!" 
Това говореше млад мъж с изправено чело и стиснати юмруци. Той стоеше пред стълбата - висока стълба от бял мрамор с розови жилки. Погледът му бе стрелнат в далечината, гдето като мътни води на придошла река шумяха сивите тълпи на мизерията. Те се вълнуваха, кипваха мигом, вдигаха гора от сухи, черни ръце, гръм от негодувание и яростни викове разлюляваха въздуха и ехото замираше бавно, тържествено, като далечни топови гърмежи. Тълпите растяха, идеха и облаци жълт прах, отделни силуети все по-ясно и по-ясно се изрязваха на общия сив фон. Идеше някакъв старец, приведен ниско до земи, сякаш търсеше изгубената си младост. За дрипавата му дреха се държеше босоного момиченце и гледаше високата стълба с кротки, сини като метличина очи. Гледаше и се усмихваше. А след тях идеха все одрипели, сиви, сухи фигури и в хор пееха протегната, погребална песен. Някой остро свиреше с уста. Друг, пъхнал ръце в джебовете, се смееше високо, а в очите му гореше безумие. 
"Аз съм плебей по рождение и всички дриплювци са мои братя! О, колко грозна е земята и колко са нещастни хората! О, вие, там горе, вие..." 
Това говореше млад момък с изправено чело и стиснати в закана юмруци. 
"Вие мразите онези мъже?", попита Дяволът и лукаво се приведе към момъка. 
"О, аз ще отмъстя на тия принцове и князе. Жестоко ще им отмъстя заради братята си, заради моите братя, които имат лица жълти като восък, които стенат по-зловещо от декемврийските виелици! Виж голите им кървави меса, чуй стоновете им! Аз ще отмъстя за тях! Пусни ме!" 
Дяволът се усмихна: 
"Аз съм страж на онези горе, и без подкуп няма да ги предам." 
"Аз нямам злато, аз нямам нищо, с което да те подкупя. . . Аз съм беден дрипав юноша... Но аз съм готов да сложа главата си." 
Дямолът пак се усмихна: 
"О, аз не искам толкова много! Дай ми ти само слухът си!" 
"Слухът си? С удоволствие. . . Нека никога нищо не чуя, нека. . ." 
"Ти пак ще чуваш!" успокои го Дяволът и му стори път. "Мини!" 
Момъкът се завтече, наведнъж прекрачи три стъпъла, но косматата ръка на дявола го дръпна: 
"Стига! Спри да чуеш, как стенат там долу твоите братя!" 
Момъкът се вслуша. Странно - защо те започнаха изведнъж да пеят весело и така безгрижно да се смеят! . . . И той пак се завтече. Дяволът пак го спря: 
"За да минеш още три стъпала, аз искам очите ти!" 
Момъкът отчаяно махна ръка: 
"Но аз тогава няма да мога да виждам нито моите братя, нито тези, на които отивам да отмъстя!" 
Дяволът: "Ти пак ще виждаш. . . Аз ще ти дам други, много по-хубави очи!" 
Момъкът мина още три стъпъла и се вгледа надолу. Дяволът му напомни: 
"Виж голите им кървави меса!" 
"Боже мой! Та това е тъй странно: кога успяха да се облекат толкова хубаво! А вместо кървавите рани, те са обкичени с чудно алени рози! . . ." 
През всеки три стъпала Дяволът взимаше своя малък откуп. Но момъкът вървеше, той даваше с готовност всичко стига да стигне там и да отмъсти на тези тлъсти князе и принцове: Ето едно стъпало, само още едно стъпало и той ще бъде горе! Той ще отмъсти заради братята си! 
"Аз съм плебей по рождение и всички дриплювци. . ." 
"Млади момко, едно стъпало още! Само още едно стъпало и ти ще отмъстиш! Но аз винаги за това стъпало искам двоен откуп: дай ми сърцето и паметта си!" 
Момъкът махна ръка: 
"Сърцето ли? Не!  Това е много жестоко!" 
Дяволът се засмя гърлесто, авторитетно: 
"Аз не съм толкова жесток. Аз ще ти дам в замяна златно сърце и нова памет! Ако не приемеш, ти никога няма да минеш това стъпало, никога няма да отмъстиш за братята си - тези, които имат лица като пясък и стенат по-зловещо от декемврийските виелици." 
Юношата погледна зелените иронични очи на дявола. 
"Но аз ще бъда най-нещастния. Ти ми взимаш всичко човешко!" 
"Напротив - най-щастливия! . . . Но? Съгласен ли си: само сърцето и паметта си?" 
Момъкът се замисли, черна сянка легна на лицето му, по сбръчканото чело се отрониха мътни капки пот, той гневно сви юмруци и процеди през зъби: 
"Да бъде! Вземи ги!" 
. . .И като лятна буря, гневен и сърдит, разветрил черни коси, той мина последното стъпало. Той беше вече най-горе. И изведнъж в лицето му грейна усмивка, очите му заблестяха с тиха радост и юмруците му се отпуснаха. Той погледна пируващите князе, погледна долу, гдето ревеше и проклинаше сивата тълпа. Погледна, но нито мускул не трепна по лицето му; то бе светло, весело, доволно. Той виждаше долу празнично облечени тълпи, стоновете бяха вече химни. 
"Кой си ти?" - дрезгаво и лукаво го попита Дяволът. 
"Аз съм принц по рождение и боговете ми са братя! О, колко красива е земята и колко са щастливи хората!"

 

Христо Смирненски

 

Categories: Българска поезия, Българска литература, Христо Смирненски
^ top

Comments... (0)



Click here to add video (YouTube, Google, Yahoo or Vbox)
^ top

Categories...

НА ГОСТИ У ДЯВОЛА (Христо Смирненски)
1. ПРИКАЗКА ЗА ЧЕСТТА В живота си нивга не бях се надявална толкова мил комплимент:покани ме Дявола — старият Дявол —дома си на чашка абсент. Свещта очертаваше острия профилсъс ивица златни лъчии пуск...see full post
ПОМНИШ ли... (Димчо Дебелянов)
ПОМНИШ ли, помниш ли тихия двор, тихия двор в белоцветните вишни - Ах, не проблясвайте в моя затвор, жалби далечни и спомени лишни, моята стража е моят позор, моята казън са дните предишни! Помниш ли,...see full post
Борбата е безмилостно жестока... (Никола Вапцаров)
  Борбата е безмилостно жестока. Борбата както казват, е епична. Аз паднах. Друг ще ме смени и...                                                       толкоз. Какво тук значи някаква си личност!   Ра...see full post
Обесването на Васил Левски (Христо Ботев)
ОБЕСВАНЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ     О, майко моя, родино мила, защо тъй жално, тъй милно плачеш? Гарване, и ти, птицо проклета, на чий гроб там тъй грозно грачеш?   Ох, зная, зная, ти плачеш, майко, затуй,...see full post
Да се завърнеш в бащината къща... (Димчо Дебелянов)
  Да се завърнеш в бащината къща, когато вечерта смирено гасне и тихи пазви тиха нощ разгръща да приласкае скръбни и нещастни. Кат бреме хвърлил черната умора, що безутешни дни ти завещаха - ти с плах...see full post
Де е България (Иван Вазов)
Де е България    Питат ли ме де зоратаме й огряла първи път,питат ли ме де й земята,що най любя на света? Тамо аз ще отговоря,де се белий Дунав лей,де от изток Черно моресе бунтува и светлей. Тамо де ...see full post
Отечество любезно, как хубаво си ти! (Иван Вазов)
Отечество любезно, как хубаво си ти! Отечество любезно, как хубаво си ти! Как чудно се синее небето ти безкрайно! Как твоите картини меняват се омайно! При всеки поглед нови, по-нови красоти тук весел...see full post
Аз искам да те помня все така... (Димчо Дебелянов)
  Аз искам да те помня все такабездомна, безнадеждна и унила,в ръка ми вплела пламнала ръкаи до сърце ми скръбен лик склонила.Градът далече тръпне в мътен дим,край нас, на хълма, тръпнат дървесатаи лю...see full post
Българският език (Иван Вазов)
Българският език   Език свещен на моите деди език на мъки, стонове вековни, език на тая, дето ни роди за радост не — за ядове отровни.   Език прекрасен, кой те не руга и кой те пощади от хули гадки Вс...see full post
Прощално (Никола Вапцаров)
Прощално На жена ми Понякога ще идвам във съня тикато нечакан и неискан гостенин.Не ме оставяй ти отвън на пътя - вратите не залоствай. Ще влезна тихо. Кротко ще приседна, ще вперя поглед в мрака д...see full post
See more related to:
^ top

People in this space (141)

People getting posts by email (0)
The Wizard
offline
pencho22
offline
Someone
offline
g_kulekov
offline
Ramona
offline
Buck
offline
Ljubitel
offline
^ top

Search

^ top

Recent visitors...

offline

0 minutes ago

pencho22
offline

on Sep 15, 2008

Yordanka
offline

on Jul 19, 2008

kostadinka
offline

on Jan 12, 2008

g_kulekov
offline

on Nov 27, 2007

Ramona
offline

on Nov 18, 2007

The Wizard
offline

on Nov 16, 2007


^ top
transparent
Custom color #:
close
Move up Move right Move down Move left
Set Show more as default view Set Show less as default view